Новини


ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕОЛИТ КЛИНОПТИЛОЛИТ

ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КЛИНОПТИЛОЛИТ  

Иван Митев 

     През декември  2011 г участвахме в предаването на здравна тематика „Денят отблизо с Мария” по БНТ. В началото на следващата, 2012 г, зрителите ни класираха на първо място като най-интересни  събеседници  в рамките на цялата година. Повтарям – на първо място от над стотици участници.  За петнайсетината минути пред камерите демонстрирахме качествата на няколко минерали, сред които и клиноптилолитът,  предлаган от нас със запазената търговска марка КЛИНОВИТ.  Ние популяризираме качествата на този вид зеолит над петнайсет години и тъй като през това време много хора се докоснаха до неговия благотворен ефект върху организма, търсенето му се засили.Заедно с това се увеличи и броят на шарлатаните, които се опитват на гърба на хора, желаещи да си помогнат с природни средства, да спечелят лесни пари.  Едни от тях създадоха сайтове, в които вкараха цели абзаци информация от нашите книги /за което по Закона за авторското право се лежи в затвора/ и започнаха да пробутват  всякакви сурогати на тези, които им се доверяват, а други тръгнаха да предлагат на търговците в страната опасни за здравето минерали.

     Въпросът не е толкова в спечелените от тези хора пари. Такива пари, както казва народът – кучета ги яли. Проблемът е, че срещата на хората с некачествени продукти ги разочарова от науката минералотерапия, същата онази, която е върнала на хиляди усмивките по лицата. И заради която през последните петнайсет години сме изминали над двеста хиляди километра по пътищата на Европа, инвестирайки сили, време, нерви и средства в точна и отговорно представена информация. По време на участието ни в световните конференции по минералотерапия се запознахме с десетки хора, посветили живота си на работата с минерали -  от Индия, Шри Ланка, Китай, Мадагаскар, Мароко, Австралия, Франция и т. н., отношения с които поддържаме непрекъснато. Години наред работим с най-голямата академия по минералотерапия в Европа – тази в Германия.

     Широката публика видя клиноптилолит за първи път, когато ние го показахме на една от изложбите в НМ „Земята и хората” през 1997 г. По онова време синът ни беше съвсем малък и тъй като нямаше на кого да го оставим,  мъкнехме го с нас в планината. Веднъж, по пътя към един връх в Източните Родопи,  настигнахме възрастен мъж, който си почиваше на паднало дърво край пътеката. Седнахме до него. Той предложи да ни помогне, като носи детето нагоре.  Ние се ужасихме. Видимо годините му бяха над осемдесет. Отказахме му.  Малко след това, когато тръгнахме, се оказа, че не можем да го настигнем, въпреки че беше с обемиста раница на гърба. При следващата почивка видяхме, че дори не се е задъхал. Запитахме го на какво дължи жизнеността си. „Всички в моето село сме такива – каза. - Ядем различна храна, вършим различна работа, но пием една вода.”

     Споделихме тези думи с доц. Ангел Ангелов, хидробиолог, наш добър приятел. „Обръщайте внимание на скалите под чешмите в този район – посъветва ни той. - Анкетирайте хората. И записвайте. Защото и най-късият молив надживява най-дългата памет”.

     Оказа се, че скалите под чешмите в тази част на Родопите са от вулканична пепел с огромно съдържание на клиноптилолит. Цяла година общувахме с хората в района. От гледна точка на съвременната диетология техният начин на хранене можеше да се нарече убийствен. Те консумираха тлъсто месо в изобилие, а през  зимата бяха на пържени мекици, защото, когато ги затиснеше снегът, нямаше откъде да си вземат хляб. Мъжете пушеха цигари, които сами си свиваха и пиеха мастика колкото можеха. Но всички припкаха като козлета по пътеките.

     Тогава се заехме да изучаваме възможностите на клиноптилолита. В началото много ни помогна Митко Стоянов, съавтор на патентован метод за определяне съдържанието на зеолит в скалата. След това се запознахме с изследванията на инж. Брус Мак Дъгал в Австралия,  на Александър Ферсман в Русия, с японските и американските  постижения в приложението  на зеолитите.

     През 1999 г главният редактор на в. „Нов живот” в Кърджали Иван Бунков ми предложи да работя като нещатен кореспондент на вестника за Източните Родопи. „Ти си непрекъснато в планината, пиши за това, което срещаш там” – рече той.В резултат на това сътрудничество, за което съм му благодарен и досега,  се родиха прекрасни репортажи и есета.

     В началото на ноември Бунков ми каза: „Имаме информация, че на Шестия конгрес по онкология, който се провежда в София, ще бъде дискутирана темата за възможностите на един минерал, който се среща в изобилие по нашия край. Това е по твоята част, моля те, заеми се с тази тема”.

     Снабдих се с материалите на конгреса и разбрах, че става дума за клиноптилолита. Екип от лекари беше извършвал опити с мишки при канцерогенни заболявания, но всичко бе още в началото и методът щеше да бъде подложен на дискусия на кръгла маса. За това ставаше дума.

    Междувременно журналистите надушиха темата и в известен всекидневник се появи отправка към едно от промишлените находища на зеолити – това в Бели пласт. „Скала край Бели пласт лекува всичко” или нещо подобно гласеше заглавието.

     Селото беше на пътя ми към редакцията, така че бях първият, който се появи там. До самата кариера за добив на минерала имаше чешма. Още пет се намираха в тази част на селото, но никой от жителите му не беше чувал за някакъв лечебен ефект от тяхната вода. Срещнах се с кмета, заприказвах се с всички, които бяха в магазина и кръчмата, обясних им, че  водата в чешмата до находището се йонизира по естествен начин и нейната употреба би могла да се отрази добре на организма. Те клатеха глави невярващо. Само няколко души пиели от тази вода, защото била далече от къщите. 

     След това огледах внимателно находището. Установих, че зеолитът в тази кариера е изпъстрен с примеси – манган /във вид на черни точки/ , стронцианит /жълти петна/ и какво ли още не. Да не говорим че от дъждовете пластовете бяха замърсени на голяма дълбочина.Написах голяма статия, която излезе на следващия ден в „Нов живот”, в която обяснявах, че този клиноптилолит не трябва да се приема вътрешно, защото е опасен. А за да се разберат качествата на водата, тя трябва да се изследва. От тази статия различни  вестници преписаха каквото им отърваше и вниманието отново беше насочено към Бели пласт.

     В началото на 2000 г от в. „Труд” ме помолиха да осветля проблема с клиноптилолита край Бели пласт. Отидох в селото да направя нужните снимки за материала и не можах да повярвам на очите си. Към него прииждаха хора от цялата страна – имаше дори от Силистра и Кюстендил. Местните, които преди месец вдигаха рамене в недоумение, когато ги питах за клиноптилолита, сега се изживяваха като жители на балнеоложки център. С охота обясняваха на пристигащите колко лечебна е водата и ги насочваха към една чешма до гробището, близо до къщата на тогавашния кмет. Дори бяха поставили на видно място в центъра на селото табела с надпис „Към чешмата”.

     Преобразяването на поведението на тия  хорица се дължеше на разпространяваните с мълниеносна бързина слухове, че към тях ще потекат инвестиции едва ли не от цял свят. Те си представяха доскоро забравеното и от Бога село със санаториуми, кафе-тераси, барове и прочее благини. Сами подхранваха илюзиите си с митове за интереса на могъщи фирми към тяхната земя. Впоследствие мераците на жителите на селото за обрат в съдбата им започнаха да се изпаряват, тъй като нищо подобно не се случи. Но болни и техни близки продължаваха да прииждат през цялата зима. Хората чакаха с дни, за да напълнят тубите си от чешмата, която течеше като ракиен казан. И тъй като палеха огньове, за да се стоплят, полека-лека изгориха част от оградата на гробището.

     Напролет поизтрезнелите откъм желание за известност и изнервени от лаещите по цяла нощ кучета жители на Бели пласт преместиха табелата извън селото и я забиха на кол така, че да сочи към една чешма  под туристическия обект „Скалните гъби”. Нейната вода извира от стар геоложки сондаж, дълбок осемдесет метра, съдържа сероводород и е изключително опасна за здравето.  Но тези, които посещават Бели пласт, и до днес продължават да пълнят туби от нея.

     Оттогава  изминаха над десет години. През това време много хора започнаха да си йонизират сами  водата у дома с клиновит и усетиха благотворния ефект от нейната употреба. И тъй като търсенето на минерала се засили, това активира и жадните за лесна печалба търгаши.

     Истината за българския клиноптилолит е следната: той не може да се използва за друго, освен за промишлени цели – най-вече в земеделието и в животновъдството. Това не се отнася само за него. В целия свят непрекъснато намалява добивът на естествени зеолити и се увеличава производството на синтетични. Капсулите, които се използват за вътрешен прием, съдържат точно синтетичен зеолит. 

     Истински годният за йонизиране на вода минерал наистина притежава вълшебен ефект. Но за да го прояви, той  трябва да има определено химическо съдържание, да бъде изследван за наличие на бактериални замърсявания, да бъде термично обработен с точност до градус и да не съдържа вредни примеси. Необходимо е късчетата да бъдат с точно определена големина. Технологията за тяхната обработка е разработена в немски институт и не е известна на НИКОГО в България. Всякакви други твърдения са подвеждащи.

За да се осигури качествен минерал, са нужни много усилия, всеотдайност и отговорност. Особено отговорност. Защото наскоро една журналистка писа нещо такова: „Напълнете си раниците, когато отидете в планината и после го опечете в тавата”. На подсъзнателно ниво  някои сигурно виждат живота като тава с баница, приготвена с парите, които хората плащат за поднасяната им с лека ръка  невярна информация. Защото манганът, колкото и да го печеш, си е манган. Стронцианитът – също.

     Народът ни е толкова изстрадал, че не бива да му се подиграваме по този начин. Нито пък да се опитваме да му измъкнем една или две банкноти, като му пробутаме някакъв отпадъчен продукт. Печалбата от общуването с него се прибира и в сърцето, не само в джоба.

Клиновит на цена 5 лв можете да поръчате по ел.пощата или по телефона 0899 186 249; 0896 89 80 20; 038 64 35 28.

1/3/2012


Назад