Новини


Медицината на 21-ви век - КЕХЛИБАРЕНО ЧУВАЛЧЕ НА АУРИФАБЕР

КЕХЛИБАРЪТ – НАЙ-СТАРОТО ЛЕКАРСТВО НА ПЛАНЕТАТА

Сред римляните и арабите е познат с названието амбра;  по-късно то се разпространява сред останалите народи като амбър. В Русия е известен с името янтар, което е заемка от литовски, тъй като литовците в ранните векове буквално са ходели по него. На немски е бернщайн – от старонемския глагол bernen – „горя”, поради приликата му с цветовете на огъня. В българския език е заимстван от персийски през турски  -  от kehribar.

Гър­­­ци­­те са го на­­ри­­ча­­ли елек­­т­­­рон или слън­­­че­­во зла­­то, той е кръс­­т­­­ник и на ду­­ма­­та елек­­т­­­ри­­чес­­т­­­во, тъй като при три­­е­­не създава енер­­­гия. Още Те­­оф­­­раст опис­­­ва то­­ва му ка­­чес­­т­­­во. Използван за приготвяне на амулети за здраве и късмет и за постигане на душевен мир откак има човечество на планетата.  Въпреки че свойс­­т­­­ва­­та, как­­­то и про­­из­­­хо­­дът му, дъл­­­го вре­­ме ос­­­та­­ват не­­о­­бяс­­­ни­­ми за хо­­ра­­та, на мно­­го мес­­­та той е по­­чи­­тан ка­­то бо­­жес­­т­­­во. Най-редкият и най-високо цененият са белият кехлибар и този с цвят на яйчен жълтък, а за настойки се използва изключително червен кехлибар. За полагане върху тялото най-подходящ е бистрият кехлибар, а за различни видове украшения – този с цвят светъл или тъмен мед.

За вла­­де­­те­­ли­­те от ан­­­тич­­­ност­­­та са при­­гот­­­вя­­ни дъл­­­ги на­­ни­­зи от дреб­­­ни пар­­­чен­­­ца кех­­­ли­­бар, ко­­и­­то са мо­­же­­ли да но­­сят не­­за­­бе­­ля­­за­­но под ри­­зи­­те си. Сред изчточните народи броеница от бял кехлибар и сега е символ на здраве, богатство и завидно обществено положение.

Някои германски племена са използвали кехлибарените късове като паричен еквивалент.

Балтийски кехлибар има в короната на Тутанкамон. Още Омир в „Одисея“ го споменава като скъпоценен камък. Тацит съобщава, че финикийските търговци го носят от страната на германските племена, като за един къс „магически кехлибар“ дават по 100 меча и 50 кинжала. „Магически“ по онова време се е смятал кехлибарът с включения от насекоми. Би следвало и сега да се се смята така, тъй като в тези късове има ДНК на насекоми отпреди 50 – 60 милиона години. По времето на Нерон кехлибарът е боготворен в Рим. Богатите римляни са държали в дланите си топчета от кехлибар за здраве, сили и любов. Впрочем и от съвременна научна гледна точка са имали основание.

Във всички култури този минерал е възприеман като символ на здравето, щастието, Слънцето и Венера. В Русия и днес се смята, че цветовете му оказват въздействие върху тялото, а контактът с него изчиства астралните замърсявания.

От качествата му се впечатляват Плиний Стари, Авицена, Целзиус, Коперник.  Коперник го предлага на болните, които  лекува, във вид на прах, смесен с мед, а Плиний Стари пише, че късче обработен кехлибар струва повече от здрав роб.

Хилдегард фон Бинген го нарича линкурий и го препоръчва за лечение на болки в стомаха и облекчаване на уринирането. В първия случай къс от минерала се оставя да престои във вода, бира или вино, а във втория – в прясно мляко.

Векове наред кехлибарът се използва за приготвяне на прочутото гръцко вино рецина. От него са пиели моряците, за да се предпазват от проблеми на дихателната система и венците.

            Андреас Аурифабер е роден през 1514  г в Бреслау на река Одер   /сегашен Вроцлав/, тогава в земите на Прусия. Дипломира се като лекар магистър в един от най-известните през 16 век университети в немските земи – този  във Витемберг. Тъй като проявява блестящи умения в медицинските си изследвания, съчетавайки опит и теория, за кратко време се издига в служебната йерархия в университета, стигайки до декан на Философския факултет. Командирован е като обучаващ ректор в университета в Данциг / Гданск/ на брега на Балтийско море. Тук за пръв път се пробужда интереса му към кехлибара. Той чува, че когато родилката държи в ръка къс кехлибар, раждането й минава леко. Отначало смята, че това твърдение е част от местния фолклор, но практиката му го убеждава в безизключителното действие на кехлибара при тези случаи. Аурифабер е изумен и не може да повярва на очите си. Започва да разпитва местните жители и в продължение на цяла година събира уникална информация за приложението му от тях. Той прекъсва тези си занимания заради заминаването си в Падуа през 1544 г,  където специализира и става доктор на медицинските науки. Издигнал образованието си до най-високата степен, Аурифабер се връща след две години и става личен лекар на херцог Албрехт Първи фон Бранденбург Ансбах. Благодарение на въздействието с кехлибар той успява да осигури на херцога  такъв енергиен потенциал и жизненост, че изуменият херцог го подтиква да  опише всичко, което е научил за този минерал. Междувременно Аурифабер става професор по физика /обърнете внимание – медицина, философия, физика/ в основания от херцога Албертински университет в Кьонигсберг  и тук се отдава изцяло на изследванията си за възможностите на кехлибара. Основният му труд „Хистория суцини“ е посветен на него, излиза през 1561 г и не само „събужда“ европейските лекари, но и отваря очите на европейците за вълшебните качества на този минерал.

В книгата си Аурифабер описва историята на кехлибара през вековете и дава десетки рецепти за неговото използване при различни здравословни проблеми – всички проверени от него.

Рецептите на Аурифабер включват кехлибар както за външно въздействие – един път, чрез полагане, втори път – чрез третиране на кожата с кехлибарен прах, така и за получаване на спиртни настойки за различни цели.

С чист кехлибарен прах се поръсват рани от различен произход;  смесен с различни масла, той се превръща в чудодейно средство за лечение на кожни проблеми, а спиртната настойка няма аналог за лечение на простудни заболявания, проблеми на зъбите и устната кухина.  Той описва и невероятния ефект от физическия контакт на кехлибарени късове до определени зони. По този начин се повлияват главозамайване, хипохондрия, гинекологични заболявания, детски болести.

Съвременната минералотерапия  потвърждава откритието на Аурифабер -кех­­­ли­­ба­­рът е един от най-важ­­­ни­­те и сил­­­ни ле­­чеб­­­ни ми­­не­­ра­­ли. Но трябва добре да се запомни това, на което и той обръща внимание - лечебен ефект притежава само т. н. терциерен кехлибар, т. е. този, който е получен от смолата на дърветата Pinus succinieferra преди повече от 50 милиона години.

Настойката, известна като “еликсир Терциер”, е не­над­ми­ната ка­то ле­чеб­но сред­с­т­во за укрепване на имунната система и пред­паз­ва­не от грип, както и за ле­че­ние на брон­хит, прос­туд­ни за­бо­ля­ва­ния, ди­ха­тел­ни але­гии, сен­на хре­ма, фа­рин­гит, въз­па­ле­ние на вен­ци­те и хер­пе­си. Късче червен терциерен кехлибар с наличие на янтарна киселина 8% престоява една седмица в 200 грама качествена водка, след което може да се извади и да се направи нова доза. От по­лу­че­ния еликсир  се пие по една чаена лъжичка всяка сутрин. Съ­ща­та те­ра­пия ук­реп­ва имун­на­та сис­те­ма,пред­паз­ва от грип и ускорява изчистването на афти в устата.

Аурифабер счита, че на практика няма заболяване /по онова време/, което кехлибарът да не може да излекува.  Но безспорно това, с което той взема ума на херцог Албрехт и остава в историята на минералотерапията, е неговото най-голямо откритие - кехлибареното чувалче.

КЕХЛИБАРЕНО ЧУВАЛЧЕ НА АУРИФАБЕР

Според Андреас Аурифабер то има най-чудотворното въздействие измежду всичко, използвано за лечение от природния свят.

  Съвременното чувалче съдържа между 300 и 330  късчета еоценски кехлибар от нах. Калининград – т. е. същият оня Кьонигсберг, където Аурифабер е открил силата на кехлибара. Всяко късче има силно магнитно поле. Получава се наслагване на вълнови зони, което превръща чувалчето в постоянен източник на електромагнитно  поле, по сила близко до това на сърцето – 5000 миливолта. Все едно че имате две сърца, едното от които е вечно и помага на другото и то да бъде такова.

Освен за поддържане на жизнения тонус, то се използва и за преодоляване на следните проблеми:

1. За регулиране функциите на щитовидната  жлеза – сутрин и вечер по за 10 мин. в гърлената ямка. Възстановява се енергийният баланс във вътрешните органи и жлезите и се регулира производството на хормони от щитовидната жлеза. Използва се при възли на щитовидната жлеза, Базедова болест и болест на Хашимото.

2. Като силен антидепресант, който подрежда мислите – при всеки удобен случай – върху слънчевия сплит.

 3. При безсъние – върху слънчевия сплит преди заспиване. Осигурява здрав сън, спокойствие и добро настроение. Добре е вечер да бъде до главата на спящия.

4. Като биостимулатор – поддържа постоянен обема на биополето и предпазва от всякакви биоинтервенции – върху челото при всеки удобен случай.

            5. При хормонален дисбаланс в женските полови жлези, често притъмняване пред очите, горещи вълни и проблеми с равновесието – върху слънчевия сплит два пъти дневно по за 10 минути.

            6. При киселини в стомаха и болки в корема – върху слънчевия сплит при всеки удобен случай.

            7. При проблеми с кръвното оросяване – върху слънчевия сплит. Възпрепятства разрушаването на червените кръвни телца.

            8. За активиране обмяната на веществата – върху сакралния енергиен център / под пъпа/.

            9. При главоболие – върху челния енергиен център при всеки удобен случай.

   10. При различни видове хепатит с чувалчето се влияе посредством зоната под дясното подребрие.                                                                                                     Цена 39 лв

Употребата на кехлибареното чувалче на Аурифабер поне веднъж дневно върху слънчевия сплит прояснява мислите, дарява физически и психически сили и предпазва от всякакви проблеми на вегетативната нервна система, в т. ч на щитовидната жлеза. В гърлената ямка се полага при вече наличен проблем.

 

 

5/5/2014


Назад