Новини


ВЪЛШЕБНИЯТ КАМЪК САМАЯ НОСИ ЕМОЦИОНАЛНО РАВНОВЕСИЕ В ЖИВОТА И СЕМЕЙСТВОТО

За никого не е тайна засиленият в момента интерес на западната научна мисъл към тайните на Изтока. Използват се всякакви методи и средства, за да се достигне до тях – специално обучени алпинисти търсят из недостъпните пещери на Хималаите стари текстове, бели хора /най-често от спецслужбите/ стават монаси в будистките манастири, за да получат достъп до библиотеките, различни институти предлагат стипендии на младежи, в чиито родове има известни лечители и т. н.  Този интерес не е случаен. Той е разностранен, но е насочен най-вече към начините за въздействие върху психоемоционалното състояние на човека, тъй като в източната медицина всяко излекуване започва с осигуряване на спокойствие от правилното възприемане на живота. Едва след това се включват различни лечебни средства, за да възстановят нарушения вибрационен спектър в организма, като водещо място сред тях заемат минералите.

            В китайската медицина с минерали се въздейства върху биологичноактивните точки – най-вече с т.н дишащ нефрит.  /Това не бе известно допреди две години/. В тибетската медицина с определени комбинации от тях се получават еликсири, с които се преодоляват  всякакви здравословни проблеми. /Едва в началото на 21-и век американецът Клейтън Нолти откри, че те променят светенето на водата и я превръщат в ненадминато лечебно средство/. В индийската аюрведа се използват основно диамант, изумруд, хризоберил, циркон, перла, рубин, жълт сапфир, корал и син сапфир – минерали с различен цвят, съотнасяни с различните планети. За тяхното приложение е писано много. Това, за което въобще не е писано и сведенията за него се предават устно само на посветени, е вълшебният камък самая.

            „Ние не знаем какво точно се случва   – пише професорът по биофизика от Колгейтския университет, големият познавач на Изтока, Вик Мансфилд. - Това, което знаем със сигурност, е, че този камък променя представите ви за себе си, за хората и за всичко около вас“.

             Не само  той е впечатлен от възможностите на камъка самая. От него се интересуват  физици, химици, биолози, астролози, дори историци. Този интерес нараства непрекъснато през последните години. Разказите за използването на самая в индийската аюрведа се увеличават, но писмените сведения от древността си остават оскъдни.  Самая, известен още като „камъкът на Акбар“, присъства в съдбата на повечето владетели от

династията Велики Моголи.  Дори последният индийски владетел, Бахадур шах, му е посветил стихове.  В тях той го нарича „подарък от боговете, преливащ енергия през вратите на двореца“. Вероятно има предвид двореца на шах Джахангир, наследникът на Акбар Велики.  Точно той заповядва лекарите да лекуват жените му без да се доближават до тях. И не може да повярва на очите си, когато разбира, че те го постигат.

Разбира се, действието на самая е известно на индийските лекари много по-отдавна. В най-старите аюрведически текстове има откъслечни сведения за него: „Самая помага за изграждане съвършен образ на живота и  пренася дъгата в трите доши“.  „Трите доши“ би трябвало да се тълкува като трите вида енергия, а с дъга са оприличавали светенето на аурата, т. е.  светещата в седем цвята аура е била показател за прекрасно здраве, което се е  постигало благодарение на камъка.

 От минераложка гледна точка самая е силикат с много сложен химически състав. Това, което го отличава от другите терапевтични камъни, е, че той пренася вълновата си характеристика върху всяко друго късче, което е наблизо – на разстояние от няколко метра. Ако у двама души има по едно късче от минерала и тези късчета са близо до тялото /в ръката или в джоба/, то активираният по-силно минерал отдава част от енергията си на  другия и пренася  информацията за трептенията на биополето, което е огледален образ на вътрешното състояние на организма. Всеки здравословен проблем означава нарушен вибрационен спектър в тялото, рефлектиращ върху светенето на биополето.  И обратно – биополе с възстановено светене пренася сигнала за възстановяването върху болното място.

Ако всички членове на едно семейство имат в себе си късчета от камъка, най-здравият ще пренесе своя модел на вибрации върху биополетата на останалите и ще повлияе върху тяхното психическо, емоционално и физическо състояние. По този начин лекарят е въздействал върху здравословния статус на всяка от жените от харема без да ги вижда. Всяка от тях е имала самая, той също е държал самая зад вратата.  Получавало се е прехвърляне на целия „образ на живота“ на принципа  „копи-пейст“.

Но безспорно най-силно интересът на изследователите се подхранва от въздействието на самая върху третия представител на моголската династия, останал в историята като Акбар Велики. Той е внук на султан Бабур, който завладява Северна Индия и основава династията на Тимуридите, наречена от европейците по-късно династия на Великите Моголи. Бащата на Бабур е от рода на Тимур /Тамерлан/, а майка му – от рода на Чингиз хан.  Бабур, чието име на арабски означава „тигър“, наследява чертите на майката – спокоен и разсъдлив. Освен шахиншах, той е и писател, поет, историк, етнограф. Неслучайно съдбата поднася в ръцете му изумителния диамант Кох-и-ноор.

За разлика от него внукът притежава нрава на прадядо си, който е от потеклото на Тимур. Подобно на Тимур и той проявава нечувана жестокост след като навършва пълнолетие и заема престола през 1560 г. Летописците пишат за пирамиди от отрязани глави и избити десетки хиляди жители от превзети крепости. Двадесетгодишен се жени за индийската принцеса Раджкумари Джодха Бай, малко след това е ранен при опит за покушение, организирано от брат му. Според лекарите шансът да оздравее е 1%. Съпругата му, на която той е разрешил да запази вероизповеданието си, поставя в ръката му едно камъче, а с друго подобно в своята ръка часове наред се моли за неговото оздравяване.

След възстановяването си Акбар сам пробива плочката и я окачва на врата си. Другото камъче Джодха пази в специална кутийка, а когато беседва със съпруга си, го държи винаги в ръка. В резултат на което започват да се случват неизброими чудеса.

Акбар е физически силен и красив – с високо и открито чело, блестящи очи, спокойно лице, излъчващо достойнство. Има невероятна памет – помни имената на всичките три хиляди бойни слона. Няма занаят, който да не владее -  отличен войн, ловец, ездач, укротител на диви животни, ковач, резбар. Умеел да подстригва камили като никой друг. Но е неграмотен – не може да чете и да пише. Не знае друг език освен родния си монголски и изповядва исляма. Когато сяда на престола, царството е почти разорено и включва земите само около Делхи. Няколко години след това към него са присъединени Пенджаб, Афганистан и Кашмир.  Младият падишах управлява огромна територия, в която се говорят над три хиляди езика. Всички народи в империята получават равни права и могат да изповядват собствената си религия. Изкуствата, архитектурата, занаятите, търговията, както и добивът на злато и скъпоценни камъни добиват небивал разцвет. Въпреки че е мюсюлманин, светоусещането на младия владетел е изградено върху най-доброто от всички религии, изповядвани в земите му. През 1575 година той строи Молитвен дом за религиозни дискусии, а осем години по-късно подарява на поданиците си ново мистично вероучение, което нарекъл Божествена вяра. То съединява най-добрите черти от индуизма, зороастризма, исляма и християнството.  Но никого не насилва да го приеме.

Акбар управлява близо петдесет години. През всичкото това време той спи по няколко часа в денонощието. Всяка сутрин медитира. Енергията му е неизтощима, идеите му нямат край. В царството му се строят храмове на различни религии и училища, в които той въвежда нови предмети – медицина, математика, история. Покровителства всички, които творят в една или друга област.  Неслучайно за многобройните си поданици е символ на милосърдието, справедливостта и благородството.  През всичките тези дни съпругата му е неизменно до него. Щом той се отдалечи от нея и камъните самая се разделят, жестокостта му, необяснимо защо и за него, се проявава с пълна сила.

През 1582 година Джодха се отделя само за няколко дни от двореца, за да посети родното си място. Когато се връща, намира Акбар сериозно болен и отново го излекува със самая.

В своите записки от Индия Николай Рьорих пише следното:“Парченца от този камък са разпръснати по целия свят. Той пази връзката с главния Камък и се появява в ръцете на избрани. Имал го е и Акбар – великият обединител на Индия, един от най-мъдрите и справедливи владетели на планетата.“

От научна гледна точка въздействието на самая се обяснява с взаимодействието на  електромагнитни вълни в инфрачервената част на светлинния спектър между минерала и човешкото биополе. Те възстановяват светенето му и оттам посредством нервните тъкани въздействат върху всеки орган с нарушени функции. Ползването на самая осигурява увеличена работоспособност, повишаване нивото на физическите и психическите сили, усилване на имунитета, повишаване на стресоустойчивостта, стабилизиране на емоционалното състояние, повишаване на позитивизма в мисленето, подобряване на паметта, повишаване концентрацията на вниманието и най-вече преливане на жизнена енергия към всеки, който има нужда от нея. Освен че осъществява съкровената връзка между човек-Космос, учител-ученик, съпруг-съпруга, родители-деца, както и между всички, живеещи заедно, самая символизира средния зъб от тризъбеца на Шива, а именно –съхранението, опазването на живота.

 На наше разположение вече са не само резултатите от общуването с вълшебния камък самая, но и самият той. 

4/6/2015


Назад